Никога не хващай ръката ми, ако възнамеряваш да разбиеш сърцето ми!
петък, 12 декември 2014 г.
петък, 5 декември 2014 г.
неделя, 30 ноември 2014 г.
- Защо те нямаше толкова време? - попитал Питър Пан.
- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно, ние сме различни, но все още се усмихвам. - отвърнала Тинкърбел.
- Защо?
Просто защото сега е твой ред да ти липсвам...
- Джеймс Матю Бари
понеделник, 24 ноември 2014 г.
понеделник, 3 ноември 2014 г.
неделя, 2 ноември 2014 г.
Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.
„Хвърчащата класна стая“ – Ерих Кестнер
събота, 25 октомври 2014 г.
Преслава - Моето слабо място
Да, да, да, да ти си мойто слабо място!
Да, да, да, да падам си по теб ужасно!
Да, да, да, да ти си мойто слабо място!
Всичко искам - много ясно!
Да, да, да, да падам си по теб ужасно!
Да, да, да, да ти си мойто слабо място!
Всичко искам - много ясно!
Галена и Фики - Боже, прости
Боже, прости отново грешен бях.
Боже, прости по нея полудях!
Боже, прости, но пак го искам аз.
Боже, прости по-силно е от нас!
Боже, прости по нея полудях!
Боже, прости, но пак го искам аз.
Боже, прости по-силно е от нас!
четвъртък, 23 октомври 2014 г.
"Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, да се измъкнеш от безмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата? "
Е. М. Ремарк - "Трима другари"
"Понякога ни обзема чувство на тъга, което не сме в състояние да преодолеем. Разбираме, че вълшебният миг от деня е отминал, а ние нищо не сме направили. И тогава магията и изкуството на живота остават скрити за нас.
Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее вътре в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне."
"..птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре..пеейки. Когато острия трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт..само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече. Но ние- когато ние забиваме шипа в гърдите си, знам. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."
К. Маккълоу - "Птиците умират сами"
събота, 18 октомври 2014 г.
четвъртък, 16 октомври 2014 г.
сряда, 15 октомври 2014 г.
„Ти ме обичаше. Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето.“
“Брулени хълмове”, Емили Бронте
неделя, 12 октомври 2014 г.
И ако някой си мисли, че най - важното е да ходиш по дискотеки, да се пие и да се пуши, лъже се. Няма нищо по - ценно от това да знаеш, че имаш на кой да разчиташ, да знаеш, че имаш близки, който в добро и лошо винаги ще са до теб, който вечно и ще те обичат.. Е сега ми кажете, че дискотеките, цигарите, пиенето и гаджетата и т.н. са най- важното във вашия живот .
сряда, 8 октомври 2014 г.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
вторник, 7 октомври 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)