„Ти си само сянка и само усмивка в голямото пътуване на душата ми. Очите Ти са два чисти извора, където дойдоха да пият и да си отпочинат мислите ми. Между гърдите Ти се крие меката възглавница, където спах за миг, за да се събудя отново. Не ме дръж вързан.“

Никос Казандзакис - “Змия и лилия”