Четири свещи горели бавно. 

- Аз съм Мир - казала първата - но в наше време никой не се бори за мен. 

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно. 

Втората промълвила: 

- Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен. 

И нейният пламък също спрял да гори. 

- Аз съм Любов и също нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си. 

И без да чака повече, Любовта угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали. 

- Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край. 

Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно: 

- Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. 

С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи. 

Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне!